Търсене в този блог

понеделник, 15 февруари 2010 г.

разпад

Усещам някакви малки реакции на разпад по цялото ми същество, вътре в сърцето ми, вътре в мускулите ми. Като тези червейчета, които учихме по биология. Малки, спираловидни разпадки. И в същото време толкова много любов. Контрастът става все по-непоносим. Любовта покрива болката от разпада. Понякога.


Сънувах
... Фестивал под някакво огромно дърво, "кексчета", минали любови, един труп, който постоянно лежеше някъде около празнуващата компания. Роднини, битовизми, още "кексчета". Амазонски танц със смъртта. Изразяване на същността ми - гладки, мускулести крака с много тен и много сила. И много безперспективни състояния.

***

Разбирам, че животът ми е минал в графата гаден, когато сънища с трупове и убийства ме карат да се чувствам по-жива и истинска, от това, което се случва, когато съм в будно състояние. Отивам да си правя второ кафе и да обмислям защо слънчев и шарен човек като мен сънува полупсихопатски картинки.

събота, 13 февруари 2010 г.

spring gives me everything

Въздух. Възможност да го дишам. Молекули, които проскърцват, пукат, избухват и носят живот. Малки, прозрачносребристи нишки леко се носят наоколо. От дърветата излизат искри. Хората започват да вярват отново. Кръговратът не изглежда толкова задушаващ - напротив, пълен е със страст. Дори и с похот, сладък и правилен.

Припукването наоколо се отъждествява с електричество. То е навсякъде, приятно възбужда сетива и живото.

Единственото, което искам в този момент, е да ходя. Вързана съм на кок, имам шарен шал, който се вее някъде зад мен. Полата ми леко се е насъбрала над коленете, а чорапогащникът ми е лилав. Удобни, хващащи глезена обувки. Обичам ги, защото знам, че ми дават възможността да ходя колкото си искам. И да ми е удобно. А аз мога да ходя много, защото търся много. Стъпвам в локвичките, дишам. Гръбнакът ми е жив и го усещам. Знам, че ще изпитам всичко, което искам от живота. След което ще се прибера в чикагската си квартира, ще си направя топло капучино и ще седна на терасата. Ще вдигна крака на парапета от ковано желязо и ще усетя специфичната свежест, предшестваща кроткия, пролетен залез.

Peace :)

петък, 12 февруари 2010 г.

colorado springs

Такова странно събуждане! Някакъв скучен, обикновен, дори потискащ сън, който мутира за секунди! В крайна сметка се събудих, обяснявайки насън рецепти за ореховки пред някаква витрина. Сладкишите зад стъклото бяха като някакви слънчица! А преди това сънувах унили, заробващи сюжети. Добре, че мозъчето ми ме измъкна, поне в съня, от тази атмосфера.
Та така. Ореховките имат характерна пукнатина на повърхността. Да знаете. Аз лично не знам каква е причината. Но още превкусвам светлината и топлината на съня и витрината.

Сега смятам да изпия чаша ароматно кафе. На тераса в Денвър примерно. И да посрещна изгрева по халат, разчорлена коса и усмихната, блажена физиономия.

понеделник, 8 февруари 2010 г.

Пролетно обелване

А сега... сънувах пак един от повтарящите ми се сънища. Може би последно съм го сънувала като съм била на 8.. или миналата година? Или преди 5 години. Нямам представа. Но най-общо има някакъв "лош, много силен човек, чудовище", с когото знам, че ще се сбия, както и знам точно как ще стане. Тъй като това вече съм го сънувала.. знам точно какво ще се случи. Знам, че ще ме победи. Абсолютно уверена съм, че ще ме победи. Та, той отива до някаква друга стая, като ми се усмихва подигравателно, понеже знае, че ще използвам това време за да се върна в стаята, където ще е нашия двубой, понеже там трябва да разуча някаква делва, да взема нещо като семпли. Идея си нямам за какво са ми точно.. Както и да е, той отива другаде, аз естествено (както аз знам какво да направя, както и той знае какво ще направя) се връщам, върша си работата. През ума ми минава мисълта, че предния път, когато съм сънувала съня, съм се справила по-бързо и че сега се бавя и ще ме разкрие, но това надали има някакво значение, тъй като и да двамата ни е за втори (трети, пети, десети...?) път. Той идва и започваме двубоя. Много детайли, подробности и логики ми се губят. Но най-общо, той се бие с 3 от нас - с едно малко човече на моя страна, нещо като мой малък брат - на около 3-4 години; с малката ми сестра по приказна рокля, която има руси кърдици (тя е на около 10) и след като ги побеждава - започва да се бие с мен. Напълно сигурна съм, че ще ме победи, тъй като усещам "аурата" му и тя е изключително мощна. Много силна. Побеждава ме, но аз не се впечатлявам особено. Не боли толкова и не е толкова важно като преди. Това се случва в стара, красива къща. С градина и високи тавани. Леко олющена, но с много приятна атмосфера. Междувременно се появяват и картини на реална къща, в която съм живяла преди. Те са като кратки, по-скоро затворени и мрачни елементи.

Припук, припук и айде добро утро.

вторник, 2 февруари 2010 г.

mental state - tagged

dreaming
multiverse(s)
numb
сливане на философия с hard-физика
отливки от съзнания
нужда от крайна физическа умора
пътуване
loneliness
eyes wide open
странно усещане в гърба
задушаващи сънища
мега-съзнаниe
пукаща чувствителност