А сега... сънувах пак един от повтарящите ми се сънища. Може би последно съм го сънувала като съм била на 8.. или миналата година? Или преди 5 години. Нямам представа. Но най-общо има някакъв "лош, много силен човек, чудовище", с когото знам, че ще се сбия, както и знам точно как ще стане. Тъй като това вече съм го сънувала.. знам точно какво ще се случи. Знам, че ще ме победи. Абсолютно уверена съм, че ще ме победи. Та, той отива до някаква друга стая, като ми се усмихва подигравателно, понеже знае, че ще използвам това време за да се върна в стаята, където ще е нашия двубой, понеже там трябва да разуча някаква делва, да взема нещо като семпли. Идея си нямам за какво са ми точно.. Както и да е, той отива другаде, аз естествено (както аз знам какво да направя, както и той знае какво ще направя) се връщам, върша си работата. През ума ми минава мисълта, че предния път, когато съм сънувала съня, съм се справила по-бързо и че сега се бавя и ще ме разкрие, но това надали има някакво значение, тъй като и да двамата ни е за втори (трети, пети, десети...?) път. Той идва и започваме двубоя. Много детайли, подробности и логики ми се губят. Но най-общо, той се бие с 3 от нас - с едно малко човече на моя страна, нещо като мой малък брат - на около 3-4 години; с малката ми сестра по приказна рокля, която има руси кърдици (тя е на около 10) и след като ги побеждава - започва да се бие с мен. Напълно сигурна съм, че ще ме победи, тъй като усещам "аурата" му и тя е изключително мощна. Много силна. Побеждава ме, но аз не се впечатлявам особено. Не боли толкова и не е толкова важно като преди. Това се случва в стара, красива къща. С градина и високи тавани. Леко олющена, но с много приятна атмосфера. Междувременно се появяват и картини на реална къща, в която съм живяла преди. Те са като кратки, по-скоро затворени и мрачни елементи.
Припук, припук и айде добро утро.
Няма коментари:
Публикуване на коментар