Усещам някакви малки реакции на разпад по цялото ми същество, вътре в сърцето ми, вътре в мускулите ми. Като тези червейчета, които учихме по биология. Малки, спираловидни разпадки. И в същото време толкова много любов. Контрастът става все по-непоносим. Любовта покрива болката от разпада. Понякога.
Сънувах
... Фестивал под някакво огромно дърво, "кексчета", минали любови, един труп, който постоянно лежеше някъде около празнуващата компания. Роднини, битовизми, още "кексчета". Амазонски танц със смъртта. Изразяване на същността ми - гладки, мускулести крака с много тен и много сила. И много безперспективни състояния.
***
Разбирам, че животът ми е минал в графата гаден, когато сънища с трупове и убийства ме карат да се чувствам по-жива и истинска, от това, което се случва, когато съм в будно състояние. Отивам да си правя второ кафе и да обмислям защо слънчев и шарен човек като мен сънува полупсихопатски картинки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар