You

Вечер започва да се излива, много вода, голяма вода, много вода, много вода.

Помита и свързва с миналото, с бъдещето и с абсолюта.

Пада на камъни, шуми, събаря.

Много синя, много кръгла, много ивичеста вода.

Музика, вдъхновение, частички смисъл. Само след залез слънце.

Чашата бира е обичай - течното злато на древни цивилизации, убеждаващи ме в Смисъл. А то какво - само времево наслагване. Отгоре е така.

Времето върви нагоре и ни издига, за да гледаме в дупката, дето е надолу. И да чоплим мислено наслоените пластове, кръщавайки ги смислени. Нишки музика, единствената чистота.

Музика, танц, пот и мускули. Допир и огън. Зъби и кожа. Единствения траен смисъл. Единственото непрекъснато случване. Или може би вече е прекъснато, в ерата на бетона и квадратите. И любовта по интернет, сладка и идеалистична. Но без кожа и без пот, без огън и музика, без див допир. Без сладък живот в порите.


И все пак аз те обичам - така както обичам сферите съвършенство в мозъка ми.
Така, както обичам сутрините и кафето. Така, както обичам живота и истината.

Ще дойде и нашето лято (тук неволна написвам тяло). 60 години самота. Гледано отгоре... просто още 60 години сиво в кръга на живота.