От дупката, в която съм в момента, често поглеждам нагоре и си мисля какво е щастието. Жалкото е, че точно в тези моменти някой мазно ми се изхрачва на челото, но вече започвам да го възприемем като нещо от нормалното ежедневие - остарявам, к'во да се прави.
Та ето какво е за мен щастие.
Щастие е да си полезен за любимия човек ( да му напишеш домашното в някое междучасие, когато е суперзакъсал и притеснен, че след 7 минути ще го изпитват на съчинение по испански).
Щастие е да се събудиш сутрин и въздухът да е зелен и свеж, пълен с кислород.
Щастие е си махнеш бельото, да сложиш надраскана раница и удобни обувки и да зарежеш градската стагнация.
Щастие е да докопаш дзен-струната и често да си посвирваш на нея.
Щастие е да си потен от спорт - да усещаш тялото си още повече твое, още повече живо, още повече функционално и полезно.
Щастие е да откриеш точно твоя дом на тази Земя, а ако си и истински щастливец - и да заведеш точния любим човек там.
Щастие е да обичаш някой, с който си напълно свободен и развиващ потенциала си.
Щастие е и той да те обича :)
Щастие е да имаш сила да изправиш рамене въпреки блатната обстановка.
Щастие е да се усмихваш на непознати и да виждаш как нещо прещраква и те стават по-ведри и истински, макар и леко смутени.
Щастие е да имаш време да си цял и спокоен - насаме само с твоята любима музика, която изкопава истинската ти същност, поизтупва я от наслояванията и и помага да разцъфти отново.
Щастие е да сготвиш на някой.
Щастие е и светът от време на време да ти отвръща с хубаво - късметът е щастие.
И още толкова много.
Няма коментари:
Публикуване на коментар