Стоя си по размъкнат домашен анцунг и се опитвам да се съсредоточа. Някой звъни на вратата. Чорлава, изсулена и несъсредоточена - отварям. Съседката от 5тия етаж. Имали абитуриент. Бла бла, бонбони, соленки. Довечета щяло да е шумно, поканили си били музиканти ( Холи Крайст xDD), в 18.30 шял да слезне пред блока, ако съм искала да ида да го видя.
Затварям и мигновенно зацапвам изнервената майчина физиономия в съзнанието си. Дотътрям се до чашата с кафето и работя 6 часа. Цък. flash
Вечерям краставица с извара. И осъзнавам, че не е шумно. Даже е необичайно тихо. Може бързо бързо да са се напили роднините, усмивчиците да са се изкривили в уста на заспал пияница, а надписът "HATE" на вратовете на целокупното родословие да блещука слабичко.
Замислям се обаче, живеем едни връз други по тия блокове толкова семейства и хора и животни. Един има бал, друг - бута стена, трети - лежи болен. Кой е прав?
Пропук.
Няма коментари:
Публикуване на коментар