year after year

Вечността е безкрайна права. Прекрачваш я, спираш и поглеждаш. Тя става точка. Без маса, без пространствени измерения, без рационален израз.
Това е моментът на абослютната тишина. Прошумоляване и край, сграбчва те за гърлото и е тихо. Ушите се опитват тихичко да жужат поради непривичната ситуация, но твърде скоро след това въобще нямаш уши.

Точката е кратка. Пространство - време. Псевдопространство - вечност. Псевдоматерия - усещане. Тишина. И пак. Точката е кратка.

Вълна и частица. Поемане на въздух (вълна) - издишане (частица). Цикъл. Туптене на сърце. Вълна - частица. Вълна - частица. Вълна - частица. Точка. Точка. Тире. Точка. Тире. Точка. Тире. Тире.

Морзова азбука.

Хора? Общуване. Любов. Бог.

Точката е кратка.
Безсъние, изгризан молив. Проекция върху лист - от другия край на достижимото, през мозъка, до хартията. В равнината - за по-лесно. Нищо, че проектираните измерения са 10... 20... 100? Ще оцветим контурите и ще стане по-ясно.

Творчество. Покълване. Човек.

Сутрин. Палачинки с мед. Листо мента. Топла пара. Нося ги към любимия човек. Вървя ли с купата или не? Движа ли се? Къде се движа? Усещам ли тежест - все пак кристална купа с 15 палачинки. Работят ли мускулите? Къде всъщност съм аз в целия този момент - точка?

Творчество - животворна нишка между мен и моето тяло. Между мен и моите палачинки. Между мен и моите криле. Между мен и мен.
Творчество - моя единствена свобода.

То не е точка. По-скоро тире. Безкрайно тире. Кратка точка. Любов и метафизика. Бетон и 100 години грозни паралелепипеди. Сладко от рози и фабрика.
Време и пространство - вечният (?!) синхрон, вечно вплетени - в нас.
Творчество - опит да ги проектираме на лист - ПРЕД нас. И да ги оцветим, за да ги видим и да спокойно да отдъхнем, усмихнати!

Въпросът е дали можеш да паднеш достатъчно високо или да скочиш достатъчно ниско, за да излезеш от рождената рамка и нейната рамка, и нейната рамка... Всеки поглед автоматично поставя точки и граници, било то и безкрайни. Каквото и чудо да е абсолютната истина, предполагам е извън точките. Ще я срещнем в някой друг пространствено-времеви комплекс: с чисто нова концепция, която не можем да си представим, ограничени от сегашния си замисъл.

Дотогава - точка, тире, точка. Точката е кратка. Електронът е вълна и частица. Аз съм бог и човек.

Времето е кратно на моите мисли.