Марс

Не съм спала 54 часа :)

Цък цък :)

Като под вода е - трудно придвижване и приглушен шум...
Или като в небето - бързо преминаващи реактивни самолети.
До довечера има още толкова време, сигурно и до марс ще отида, да видя местните Богове (Бъроуз, здрасти ;) ).

Колко интересно можело да стане ей така, за няколко дни. Буквално.

650 града

Искам 650 града

Трябва да преглътна дневното и да се отвържа. Трябва да спра да оставям сълзлива диря и да гледам в пресуваната пепел по пода.
Трябва да дишам, пак.

С изправен гръбнак и звездички в очите.
Със силни ръце и мощни крачки.
Със здрав бял дроб и жилави органи.

Но е толкова .. скапващо. Всичко топло, жегаво и потно. Всички, толкова самотни и изплашени, толкова безпътни и безсилни.
Допираме прашни рамене със Сизиф, не си говорим, само устичките ни леко клюмат, аха да заплачем.
Кога те настигнах, Сизифе, беше толкова далеч, толкова встрани?
Мълчиш.

Ще си отрежа квадрат на гърба и ще чакам.
Сизифе... не искам да вървя редом с теб. Предпочитам всичко да разруша и да избухна в пламък. И никакви феникси после.

As I want you to be

Свръххормонална струя, няколко вселенски часа.
Слънцето пече ароматно, въздухът е жив. Сърцето ми тупа.
Няколко часа жлезите пулсират.
Няколко часа, за които си струваше годината застиналост.
Няколко часа, които свършиха.


Ще се повторят. Пристрастена съм към тях.
Ще си ги взема от света - както наркоман си намира метадон.
И после, на всеки техен край, ще застивам като крива, глинена стомна - чакаща новата струя изворна вода, която да осмисли формата и.

Покана за кафе

Стои до букетчето маслодайна роза на бюрото. Цитирам :)

"Пращам ти моето копие - обиколих целия град и целия интернет, но книгата е изчерпана от наличност! И то от много време.

Дано я преиздадат, защото ужасно много искам да ти я подаря... И да - може да е грубо, но ти заемам моето копие - за да я прочетеш, но не и да я усетиш като твоя, защото си я искам :р Ще ми я върнеш на 9 юни, сряда, когато ще пием кафе заедно. Идвам си в България! :) И."


Иванеееее, marry me :D

spring gives me everything

Въздух. Възможност да го дишам. Молекули, които проскърцват, пукат, избухват и носят живот. Малки, прозрачносребристи нишки леко се носят наоколо. От дърветата излизат искри. Хората започват да вярват отново. Кръговратът не изглежда толкова задушаващ - напротив, пълен е със страст. Дори и с похот, сладък и правилен.

Припукването наоколо се отъждествява с електричество. То е навсякъде, приятно възбужда сетива и живото.

Единственото, което искам в този момент, е да ходя. Вързана съм на кок, имам шарен шал, който се вее някъде зад мен. Полата ми леко се е насъбрала над коленете, а чорапогащникът ми е лилав. Удобни, хващащи глезена обувки. Обичам ги, защото знам, че ми дават възможността да ходя колкото си искам. И да ми е удобно. А аз мога да ходя много, защото търся много. Стъпвам в локвичките, дишам. Гръбнакът ми е жив и го усещам. Знам, че ще изпитам всичко, което искам от живота. След което ще се прибера в чикагската си квартира, ще си направя топло капучино и ще седна на терасата. Ще вдигна крака на парапета от ковано желязо и ще усетя специфичната свежест, предшестваща кроткия, пролетен залез.

Peace :)

Вино от последния петък

Снощи намерих стара, забравена бутилчица червено вино в хладилника. Имаше вкус на нещо като ракия, цветът също беше ракиен. Всъщност е минала почти цяла година, откакто я оставих там. Виното се е скапало. Добра метафора и за животът ми, вероятно. Напук на всичко обаче, аз се чувствам добре... било то и само понякога :)