Искам 650 града
Трябва да преглътна дневното и да се отвържа. Трябва да спра да оставям сълзлива диря и да гледам в пресуваната пепел по пода.
Трябва да дишам, пак.
С изправен гръбнак и звездички в очите.
Със силни ръце и мощни крачки.
Със здрав бял дроб и жилави органи.
Но е толкова .. скапващо. Всичко топло, жегаво и потно. Всички, толкова самотни и изплашени, толкова безпътни и безсилни.
Допираме прашни рамене със Сизиф, не си говорим, само устичките ни леко клюмат, аха да заплачем.
Кога те настигнах, Сизифе, беше толкова далеч, толкова встрани?
Мълчиш.
Ще си отрежа квадрат на гърба и ще чакам.
Сизифе... не искам да вървя редом с теб. Предпочитам всичко да разруша и да избухна в пламък. И никакви феникси после.
Няма коментари:
Публикуване на коментар