Скучно разказче

Легнах си в 20:40 и станах в 3:12

Всички спят, или поне така изглежда на пръв поглед. Някой от горния етаж (пиян студент, примерно) мучи.

Правя си тостер и кафе, сядам в леглото и тихичко пускам музика. Хубавичко оплесквам всичко в трохи, но аз така или иначе съм си едно еволюирало прасе. Разливам кафето - добре, че беше на дъното. Утре ще пера. Тоест след няколко часа, когато светът официално се събуди. Сега съм извън системата, сори - а прането е част от системата. Call me later.

Така, какво може да прави човек в 3ч сутринта? Утре не съм на работа, така че - всичко може да прави. Замислям се за един джогинг, но мързелът ми явно също е буден - лягам назад (баш върху петното от кафе) и се разтягам сладичко върху завивките - хубаво е, пробвайте. В работни дни не го правя, какъв пропуск.

Ще ми се над мен да няма таван - а звезди. И дъжд. Дъжд в 3ч би било прекрасно случване. Сигурно ще има някакъв божествен аромат. Дъжд в 3ч... ако го събера в някакво съдче, ще си имам жива вода - като тази от приказките: която лекува всичко, връща живота и пази от лудост.

Явно съм заспала.

В 8ч. се събуждам - вече не е толкова магично. Същото като всеки ден. Светло, разсъбуждащо се. И над мен все така таван. Мога само да се размърдам и - мрънкайки - да ходя да потичам. Даже не мисля дали ме мързи - то е като седмо кафе за деня: вече не значи нищо.

Жива вода, жива вода - само това си мисля смътно - Ще купя съдче за теб и ще те чакам.