Like me

Like me(!), like me(!), like me(!)

Когато т. нар. обстоятелства са сбъркани, или иначе казано - нищо не е наред - харесвай ме.

Сигурно в някой минал живот или пък в някоя паралелна вселена съм стояла гладна, гола и зъзнеща и съм си мечтала всичко да е наред - тоест да имам къща, хляб и плат да се завия. Комбинацията от трите е била в съзнанието ми перфектното щастие - основата за божествени деяния на бистрия ми ум.

Сега, негладна, разположена в удобна стая и добре облечена - за какво мечтая? Пак за перфектното щастие, ама тоя път си го представям като абстрактно петно свобода.

Свободна и гладна
Сита и закована

Хм.

И все пак няма да се разсърдя, ако ме харесваш. Харесвай ме, искам да преглъщам, щото тая буца расте и пречи. Искам да пътувам, харесвай ме, за Бога!
Харесай ме, Късмет, харесай ме и мен... поне веднъж, като за начало. После пак, и пак. И пак!