Следобед пак

Не исках да пиша това. Но вече е време да си призная - усещам омразата на хората. Като някаква парализа е - за всяко мое свободно движение, за всяка снежнобяла усмивка, за всеки целенасочен поглед - получавам също толкова целенасочена омраза. Или завист. Или просто малка, жалка злобичка.
Страх ме е. Суеверно - от тези потоци жлъч. Все едно съм ... на някаква дисекционна маса и омразата ме разфасова на парчета, оглеждани и наблюдавани. Анализирани и опипвани, в търсене на Причината за движенията, усмивките и устремените погледи.

Задушаващо е, а аз не мога да го спра. Мога само да се надявам да го преодолея, да мина някакво ниво НАД това. И скалпелите да не могат да ме достигнат.

А най-лошото е, че за момента тази омраза ме скапва, спира... натъжава. И ме прави самотна. Имам нужда от пълна социална изолация, десет дни в гора. За да избягам от постоянното представление и мизерничката сцена. За да ме забрави гладната тълпа от кухи същества, която търси малко емоционална храна за бедното си съществуване.

Аз съм човека, който тича бос по трева в парка. Аз съм човека, който си сменя цвета на косата драстично и постоянно. Аз съм човека, който живя три дни под листа в Родопите с двама почти непознати. Аз рисувам зад картините, ходя гола вкъщи, пуша много пури и пия много вино. Аз обичам повече животните, отколкото хората. Ходя без сутиен, имам мускули вместо целулит, обичам да флиртувам в магазина (особено на щанда с макарони). Ходя сама на кино, пея силно и грешно, готвя красиво.

Аз съм човека, който не може да продължава да живее в този жилищен блок, в такава близост с емоционално и физически размити същества. Поне душевно съм хванала пътя за другаде. Работя по въпроса и краката ми да се отправят натам, понасяйки и симпатичната ми глава.

Аз съм човека, който ще продължава да диша. Точка.

Junk day

За първи път от много време вчера ядох цял ден junk food. Взèми тия бисквити, кексове, пуканки за микровълнова, "натурални" сокове, пържена царевица. Излишно е да казвам, че най-много пострада коремът ми... Усещането е ужасно.

Днес се връщам към нормалния ми режим на хранене. Май имах нужда от един джънк ден, за да осъзная колко хубав и подходящ за мен начин на хранене съм си изградила - (почти) без боклуци, без псевдохрана.

За днес:
Закуска - киви, банан
Междинно - елда със сирене, мляко с нес
Обед - 1 парче печена тиква, 200гр. кисело мляко 2%, 1 варено яйце, 6 маслини
Междинно - 1 банан, 200 гр. кисело мляко 2%,
Вечеря - 200 грама дроб-сърма, 3 парчета рачел (2х2х2), 2 тъмни бири