Sharing is everything
Изгрев
Съвършено тяло, съвършено лице
Съвършени детайли
Приказна, мека, вълшебна душевност
Пътешествие с лодка
Планински въздух
Лято
Аромат
Свобода
Творчество
Залез
Ако не ги споделиш, това са само думи. Като самотата. Мога да отида в който си бар си поискам и да ме облепят с усмивки, с целувки. Да ме искат и да ме имат. И няма да съм самотна: ще имам кожа, очи. Ще имам оценка на качествата, било то и само на очевадните такива. Ще имам някаква експресия и смисъл - бил той и пиянски. Човешко е.
Но не ходя. Мечтая си за теб. Лятото не ме интересува без теб. Въздуха, залезите, лодките, боровете, водата, птиците, чантите за пикник, морския тен - знам, че са там някъде, но не ги искам без теб. Знам, че остарявам. Знам, че е безсмислено. Знам, че губя всичко. Но няма да излезна. Не искам оценка в бар. Не искам оценка на улицата. Не искам оценка от групата непознати индивиди, които са просто съвкупност от протеини и други молекули. Не искам да търся и да ме търсят.
Съвършенството да си гледа работата. Искам теб. Животът ми е любовна балада. Вкъщи, далеч от света. Далеч от признанията и възхитата. Далеч от какъвто и да е реално обезпечен смисъл.
Животът ми е романтика - несподелена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар