Посадих ги. Пораснаха.
Слушах песента няколко пъти. В глуха, бяла стая. Далеч от залезите и от изгревите. Свита, разтегната. Спяща или смътно будна.
Опитвам се много пъти да усетя какво има извън сивата стая. Похабявам се. Вехна.
Подреждам бели кристали по пода. Толкова много красота, която нямам с кого да споделя. Почти 18ч е. Кристалите светят. Залезът е зад гърба ми, а аз не го виждам. Само знам, че е там и ме боли. Дори и тази болка трудно изчоплям от похабената кожа.
Не искам повече да гледам залези сама.
Сиви, следобедни прилепи. Няколко тона бетон се стичат бодро по ушите ми. Милиарди забранени вдъхновения. Ледена галерия от спомени. Искам и тя да се стопи, и тя да изтече. inhale,exhale
Няма коментари:
Публикуване на коментар