Искам свобода. Клиширано. Но просто имам нещо около гърлото, нещо което ми пречи, което ме задушава, което убива потенциала ми и желанията ми. На моменти се примирявам, защото искам да оцелея, а отвращението от настоящето е толкова силно, че ако не се примиря, просто ще гръмна.
Положението е толкова скучно и еднообразно, че написването на този смотан текст само го потвърждава. Уморих се да няма. Да няма свежи, усмихнати хора, с които да пия бирата на свободата или да запраша в някоя планина - за 3-4 дни. Уморих се от скука. И депресирани приятели. И тухли и бетон. И преяждане.
Ако трябва да размишлявам как да променя нещо, излиза, че трябва да спра да ям, отново. И пак да отслабна и мозъкът ми да не получава достатъчно енергия. И просто да спре да мисли. И .... и... и.... И... и.
Няма коментари:
Публикуване на коментар