От къде да черпя вдъхновение? От пътечката на Алиса (отвратителна книжка)? От серийките за доктор Хаус ( чудесна историйка за това колко всъщност си приличаме ние, хората)? От космоса, който, по дяволите, не познавам?
Днес на отиване към магазина си мислех, че би било чудесно да съм първия човек, който е стъпил на луната. Щото аз наистина си мисля, че американците са поизмислили тяхното ходене до там. Та значи, аз съм първа на луната - как става това ли? Ами, в седемте минути, които ме делят от стаята до етажерките на хипермаркета, успях да реша, че съм поканена в свръх секретен проект, влизам в специално съоръжение и ми слагат някакви тръбички и жички. После се замислих - как за Бога ще знам, че наистина съм отишла до луната.. А примерно просто не са ме надрусали. Или убили. Нищо не знаем ние - нито какво има отвъд 4те процента позната (хахаха) Вселена, нито какво има в собствените ни глави (от които, о, Диалектическа Красота, използваме също така 4 %).
И ако аз си мисля за 1 секунда преди да умра/отида до луната, че отивам на луната - доколко истина ще е това и ще бъде ли достатъчна, за да черпя вдъхновение от нея?
От къде другите хора черпят вдъхновение? Колко правилно и ясно построен въпрос. Няма метафизика и сбъркани електромагнитни сигнали. Няма гениални изводи - само празни интервали между думите. Няма неразбрани сънища, които не помним ... а ни беше страх, в 4 през нощта - когато се събудихме все едно в някой минал или бъдещ живот. Дишащи, меки ембриони - истински яйца. А после, на сутринта всичко беше наред: добро утро, тоалетна нещо, кафенце да предложа?
И никакво вдъхновение. В този свят. Само блед спомен за ембриона. И малки зародиши чувства - с цвят. Зелени, като динозавър. Милионите години нямат никакво значение, ако все пак се окаже, че този свят не съществува.
В такъв случай впрочем, и ходене ми като първооткривател по луната би било доста ... незначимо. Ако сега не ме сръчкваха неясни иглички от неясен сън, сънуван незнайно кога, този текст нямаше да значи нищо. Но усещането е твърде истинско... въпреки че се връщат само 4 % от съня/сънищата/смислите.
И ако другите хора черпят вдъхновение от Живота си, аз ходя до магазина за мед и се провъзгласявам за първооткривател на луната. А вдъхновение черпя от бледи, стари ( имам съмнения, че са толкова стари, че дори не съм ги сънувала в този живот) сънища.
Няма коментари:
Публикуване на коментар