Лигави сме - с креееехки като точени кори съзнания, чието вдъхновение се изпарява като малко, страхливо, бяло зайче - хоп, изчезва. Дим да го няма, както се казва в приказките.
Всеки ден мога да се удивлявам колко брилянтни, открили максималната истина умове има и е имало на този свят. И колко невидими в ежедневието са те.
Защо ми говорят отвсякъде за храна, данъци, пътища и дрехи, а не за Роджър Зелазни? Да си дойдем на думата - Роджър е гений. Всичките пътеки, по които минава мисълта му, са съвършени и богати - повече от нормалното. Неволни изрази и подмятания, уж ей така появяващи се в повествованието, са концентрирана истина и дълбокофилософски мироглед, често маскиран зад смислени и мегазабавни шеги.
Правя си асоциация и със Саут Парк - чудесна анимацийка, в която ценя най-много точно това уж неволно и спонтанно вмъкване на истинност и трезва преценка на реалността, присъща за универсалното човешко същество (това филмче ме накара да почувствам близък и симпатичен средностатистическия американски тийнейджър, защото се оказа, че с него мнооого си приличаме).
...
Но не, ежедневието ми е пазаруване, работа, тъпата музика на съседа и вероятно опита на "световната конспирация" да ме накара да повярвам, че земята е плоска; всички хора - полудебили; а смисъла - парите. Те и те са плоски милите.
А прекрасните и истински неща, мили Роджър, се разбягват като бели зайци. Остава да се питаме само колко дълбоко отива заешката дупка ;)
... Това при условие, че последваме заека де. А не сме малко хората, които го следваме. Просто не се набиваме на очи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар