Винаги се срещаме отново.
Ще се издуя като балон - пълен с години наслояван, но НЕизживян живот. Стига ми само да усетя една пора от твоето тяло, и пак ще заживея - машинките ми ще се усмихнат и ще заработят. Ти ще ми кажеш, че те боли и ще си наистина объркан от много, много години насам. Защото, ако не друго, аз мога да премажа иначе уредения ти живот. Мога да те накарам да надскочиш болестите на тялото и духа си и да тръгнеш с мен. Мога да ти дам въздух от другаде и да те завия със съвършенство, за да изсънуваш най-истинския си сън.
Ще се гледаме в насълзените небесни очи, прави по средата на зимна и доста сива улица. И аз поне ще знам, че ако ти докосна ръката, просто ще умра там - на секундата. А ти ще ровиш из съзнанието си, търсейки някакъв спомен от живота, който си имал преди тази среща с мен, случайна и тежка. Но няма да намериш, всичко е останало ДОЛУ някъде. И ти знаеш, че няма да го намериш, защото не искаш да го намериш вече, след като си ме видял отново.
Знаеш, че и това ще бъде кратко - после пак ще си долу, а аз ще си тръгна леко и твърде внимателно - нищо не трябва да докосвам в този гнусен град. Ще те оставя объркан и с прекрасни насълзени очи. Сън от тежка вода и прекалено голяма истина. Твърде голяма, за да бъде усвоена. Абсолютът не е за всеки. Може би безразлично ще я подритвам, тази съвършена истина, неусвоявайки я, надолу по сивата улица. А ти все така ще си някъде зад мен, объркан - заведен до моите простори и върнат по своя воля или поради каквото там поражда вечната ни раздяла.
Ще се срещнем отново обаче. Винаги - винаги се срещаме отново. Аз - носеща моята песен, която никъде другаде не звучи така, както само ти можеш да я чуеш. И ти - прекрасен, светъл, ароматен и свободен. Creating universes. За малко. Лъчът обаче е безкраен. Затова и се срещаме винаги отново, по пътя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар