Все още...?

...



Все още не съм напълно ... будна (готова).



...

Видях, теб. Насън разбира се. Събуждането беше доста размито - първоначално: с усмивка, присегнах се да те погаля. После ме светна, че вече не си до мен. Кофти иронична усмивка, кафе.
Енергия! Да можеше да ме видиш сега.. де да можеше. Как летя, пея, танцувам, как живея. Щеше да ме обичаш вечно, както съм сигурна, че го правиш, но другаде. Любими мой. Само насън си спомням колко отдавна и колко различно те обичах. Колко много... Колко различно. Колко много. Сигурна съм, че и ти ме обичаш по онзи начин, там където си. Дори и ти не знаеш къде си.

Обичам те. Надали някога ще обичам някой друг така. Искам да го знаеш, но не мога да те достигна, колкото и (насън) да кръжа около съзнанието ти. Отвори се пак за мен... и ... двамата потъваме :-) ИСТИНА.

Обичам те.

-----

Даваш му име, губиш го. Нишки. Хвани ги.