Подреждах си хаотичните драсканици, документи, картинки и тн. И трих трих трих. Това го пействам тук, че смятам и него да изтрия от харда. Изобщо не помня кога, как и защо съм го писала...
Аз съм обла форма на Господ. Най-вече носа и бузите, които всеки ден виждам подстранен ъгъл през очите си. Очите, мили, свързват мозъка и света. Съня и света. Истината и истината.
Казвам се Пуста Равнина, но звучащо по-красиво. Казвам се Загубен Спомен. Казвам се ... . Казвам се Нострадамус.
Или по-точно – казвах се. Сега съм само сянка, превъплъщение на истинската любов. Сега съм няколко ноти в полето на безкрая. Векторното поле без вектори. Сълза и камък. Вълна и частица. Затварям око и се моля за сълза, колкото и да е просто. А получавам камък. Може би не трябва толкова настоятелно да те гледам, докато се моля. Сигурно трябва да погледна към хоризонта, за да стане вълната частица – сълза.
Зашо толкова искам да имам име? Защото нещо свършва, този път рязко. Не както предните пъти, когато загубих спомените си плавно и неусетно. Този път е осезаемо и силно.
Ако аз седна на този стол и държа чаша чай, ще бъда китайка по червени копринени дрехи. Ще гледам неразбиращо защото за първи път съм китайка.
Но ще стана и ще мина през само един сън, и ще бъда плод. В пясъка, някъде. Цял и малко ударен от камъче, някога, някъде.
Тази книга не търси извод, защото той е вече – всичко, което някога искам да правя на този свят, е да обичам и да ме обичат. каквото и да съм.
четвъртък, 26 август 2010 г.
сряда, 25 август 2010 г.
Обръщане
Обичам да готвя. Да махам кожата на пилето, да задушавам парчета месо, да чупя мъртви вече кости и да се усмихвам на котката ми - тя ме гледа гладно и втренчено. Жестоки очи има, древни и зли.
Обичам да пълня с парчета портокали свински плешки, да заливам със сос от сметана и сини сливи, да фламбирам в пламъци горящ коняк. Карамелът се разтапя някак бавно. Мъничко кръв изтича от костта и докосва карамеленото плато. Всичко става кафяво.
Очите на котката ми са искрящо жълти.
Това е моята природа. Това ме освобождава. Лов, убийство ако щеш. Касапство. Оцеляване. Истинско. Там няма стрес. Няма хартии, които полепват по тялото ми и му пречат да диша.
Чувам всеки ден - колеги, познати, хора на улицата.. Чувам и себе си.
In non particular order чувам:
"Телефон 1, телефон 2, телефон 10, факс, хиляда и-мейла, бюрокрация, притеснения, тракане на зъби. Кафе, кафе, кафе. Приятелят ми ми изневерява, какво да правя? Не се чувствам жива?! Затворено ми е, депресирана съм. Искам да се напия. Напих се, повръщах и бях още по-самотен. Вече съм на 34, искам да се оженя оженя ОЖЕНЯ. Чувствам, че не вървя на никъде. Отвътре съм обърнат и тъжен. "Самотен - всеки ден по различен начин, но все така безкрайно". Кожата ми гледа на вътре, животът - истинският такъв - се концентира ВЪТРЕ в мен и ми тежи, защото няма път навън - няма реална проекция. Липсват ми приятелите. Не съм дишала истински от години. Боли ме, всяка сутрин е тежка. По обед не усещам нищо, а вечер ям чипс - с люти чушки."
Затова обичам да готвя - запушвам си ушите. И режа, и режа, и режа. Животът е био-състезание: хормонални бури. Секс, лов, мускули, тичане, пот, болка. Ще сготвя всичко това и ще го изпия. Жива.
Омръзна ми от дочути разговори на депресирани плъхове, депресирани програмисти, депресирани нереализирани инженери. Омръзна ми от моите собствени мисли, така противни и НИКАКВИ понякога. Нека всичко изтече към мускулите. Напълнете се ... и на лов!
И моите очи ще станат жълти.
:)
Обичам да пълня с парчета портокали свински плешки, да заливам със сос от сметана и сини сливи, да фламбирам в пламъци горящ коняк. Карамелът се разтапя някак бавно. Мъничко кръв изтича от костта и докосва карамеленото плато. Всичко става кафяво.
Очите на котката ми са искрящо жълти.
Това е моята природа. Това ме освобождава. Лов, убийство ако щеш. Касапство. Оцеляване. Истинско. Там няма стрес. Няма хартии, които полепват по тялото ми и му пречат да диша.
Чувам всеки ден - колеги, познати, хора на улицата.. Чувам и себе си.
In non particular order чувам:
"Телефон 1, телефон 2, телефон 10, факс, хиляда и-мейла, бюрокрация, притеснения, тракане на зъби. Кафе, кафе, кафе. Приятелят ми ми изневерява, какво да правя? Не се чувствам жива?! Затворено ми е, депресирана съм. Искам да се напия. Напих се, повръщах и бях още по-самотен. Вече съм на 34, искам да се оженя оженя ОЖЕНЯ. Чувствам, че не вървя на никъде. Отвътре съм обърнат и тъжен. "Самотен - всеки ден по различен начин, но все така безкрайно". Кожата ми гледа на вътре, животът - истинският такъв - се концентира ВЪТРЕ в мен и ми тежи, защото няма път навън - няма реална проекция. Липсват ми приятелите. Не съм дишала истински от години. Боли ме, всяка сутрин е тежка. По обед не усещам нищо, а вечер ям чипс - с люти чушки."
Затова обичам да готвя - запушвам си ушите. И режа, и режа, и режа. Животът е био-състезание: хормонални бури. Секс, лов, мускули, тичане, пот, болка. Ще сготвя всичко това и ще го изпия. Жива.
Омръзна ми от дочути разговори на депресирани плъхове, депресирани програмисти, депресирани нереализирани инженери. Омръзна ми от моите собствени мисли, така противни и НИКАКВИ понякога. Нека всичко изтече към мускулите. Напълнете се ... и на лов!
И моите очи ще станат жълти.
:)
събота, 31 юли 2010 г.
My way
Ей тва е. Списък. Да ми е подреденичко така и да се забавлявам.
1. Извратеният
Лежим на тесен и съмнително чист диван. Голи, жега. Правили сме много, много секс. Той е потен и гледа в тавана (също съмнително чист), аз си мисля за сандвич с препечен хляб и лютеница. Мълчим и преглъщаме, всеки неговите си слюнки. Нещо като психеделична бездна, много драматично и наситено. И в същото време все така... мазнеещо от пот. Той би цвилил от радост, ако най-добрият му приятел спи с мен. Или кучето на най-добрия му приятел.
2. Притесненият
Ревнив, стиска ме за ръката и се оглежда - целият свят може да ме вземе, мен - единствената, която му обърна внимание. И му изтри очилата. В началото ми е весело - уау, на някого му пука за мен! После ми е скучно и тъпо. Изобщо не ме интересува, че ще му разбия крехкото зубърско сърце, което той е решил така самоотвержено да ми завещае - само 'щото не знае какво друго да го прави. Досада.
3. Месарят
Той работи в голяма верига магазини - има трион, а сигурно и скалпел. Цял ден пори мръвки. Тук сигурно би било логично да напиша "А цяла вечер пори мен". Но - първо: това би било доста грубо като изказ. И второ: не беше вярно. Цяла вечер пиехме бири и обмисляхме същността на месото - такова едно меко и просто. Пльоснато на този свят. Като нашата разплескана, и все пак доста забавна връзка. Само добри чувства иначе!
4. Мъжът
Спретнат, строен и красив. Със сравнително запазена психика. Има мечти - нещо толкова странно напоследък. И още по-странното: те съвпадат с моите. Всичко е толкова перфектно, че аха-аха да измислим имена на децата си. И да си напишем завещанията, а после да се хванем за сбръчканите ръце и да предадем богу дух - след цял живот, който сме отдали един на друг.
Не, мерси. Избягах. Прекалено съвършено.
5. Затварящият цикъла
Още един дегенерат. Тоя път на средна възраст. Прилики с номер 1: таванът пак е мръсен. Зяпайки го (таванът де) си мисля как се появяват тези петна - може би е опръскан с бира, а после някой целенасочено е подхвърлял картофена яхния насам-натам. Иначе момчето е така доста умно, но тялото му е преждевременно състарено и хилаво. Вече не съм на 16 и това не ми е особено интересно. Ще си търся някой по-атлетичен.
6. Най-добрият приятел
Тук има една доста сериозна пауза откъм връзки. Запълнена с много пиянски вечери с приятели. Всъщност паузата беше толкова дълга, че с част от най-старите ми дружки се скарахме и разделихме завинаги. Намерих си и нови, но не е същото. Всичко се скапва. Наздраве.
7. Атлетът
За тоя аз лично не бих си стиснала одобрително ръката. Идеята беше да видя какво е да си с МЪЖ, ама от тия с мускулите. Така, не беше лошо. Но някакси той се оглежда и опипва повече отколкото оглежда и опипва мен. Носи ме насам натам, не се уморява лесно и е потресаващо самовлюбен. Освен това е с по-съвършена кожа от моята. Той скъса с мен. По инфантилен начин. Може би му крадях от времето за тренировки. Или просто не ставам. Who knows.
8. ХХХ
Излизам към 19ч. доста отегчена от нас. Полугладна (като ми е тъжно не ям). Напивам се като пич за около 2 часа и въобще не помня какво съм правила в останалите 6, но беше забавно. Имам торта по дънките. Но това го установявам на другия ден по обед - тогава се събуждам (за жалост), пия вода (бля) и се виждам таг-ната във фейсбук от най-добрата ми приятелка (благодаря ти, Мила!)- омотана в ръцете на някакъв симпатичен младеж с размазана физиономия (снимките са размазани). И черният ми дроб. Твърде много скоби, твърде много неизвестни.
Не ми се пише повече. От едно изпълнено с идеали дете, с блестяща косичка и бели крачета, с наивни очи и готовност да обичам - се превърнах в какичка с тенденция за леличка: (уж) коравосърдечна, аемоционална, цинична, студена, нещастна и тенекиена. Чакаме сега следваща звезда - някой романтик например. Отдавна не съм повръщала след напиване с вино :)))
1. Извратеният
Лежим на тесен и съмнително чист диван. Голи, жега. Правили сме много, много секс. Той е потен и гледа в тавана (също съмнително чист), аз си мисля за сандвич с препечен хляб и лютеница. Мълчим и преглъщаме, всеки неговите си слюнки. Нещо като психеделична бездна, много драматично и наситено. И в същото време все така... мазнеещо от пот. Той би цвилил от радост, ако най-добрият му приятел спи с мен. Или кучето на най-добрия му приятел.
2. Притесненият
Ревнив, стиска ме за ръката и се оглежда - целият свят може да ме вземе, мен - единствената, която му обърна внимание. И му изтри очилата. В началото ми е весело - уау, на някого му пука за мен! После ми е скучно и тъпо. Изобщо не ме интересува, че ще му разбия крехкото зубърско сърце, което той е решил така самоотвержено да ми завещае - само 'щото не знае какво друго да го прави. Досада.
3. Месарят
Той работи в голяма верига магазини - има трион, а сигурно и скалпел. Цял ден пори мръвки. Тук сигурно би било логично да напиша "А цяла вечер пори мен". Но - първо: това би било доста грубо като изказ. И второ: не беше вярно. Цяла вечер пиехме бири и обмисляхме същността на месото - такова едно меко и просто. Пльоснато на този свят. Като нашата разплескана, и все пак доста забавна връзка. Само добри чувства иначе!
4. Мъжът
Спретнат, строен и красив. Със сравнително запазена психика. Има мечти - нещо толкова странно напоследък. И още по-странното: те съвпадат с моите. Всичко е толкова перфектно, че аха-аха да измислим имена на децата си. И да си напишем завещанията, а после да се хванем за сбръчканите ръце и да предадем богу дух - след цял живот, който сме отдали един на друг.
Не, мерси. Избягах. Прекалено съвършено.
5. Затварящият цикъла
Още един дегенерат. Тоя път на средна възраст. Прилики с номер 1: таванът пак е мръсен. Зяпайки го (таванът де) си мисля как се появяват тези петна - може би е опръскан с бира, а после някой целенасочено е подхвърлял картофена яхния насам-натам. Иначе момчето е така доста умно, но тялото му е преждевременно състарено и хилаво. Вече не съм на 16 и това не ми е особено интересно. Ще си търся някой по-атлетичен.
6. Най-добрият приятел
Тук има една доста сериозна пауза откъм връзки. Запълнена с много пиянски вечери с приятели. Всъщност паузата беше толкова дълга, че с част от най-старите ми дружки се скарахме и разделихме завинаги. Намерих си и нови, но не е същото. Всичко се скапва. Наздраве.
7. Атлетът
За тоя аз лично не бих си стиснала одобрително ръката. Идеята беше да видя какво е да си с МЪЖ, ама от тия с мускулите. Така, не беше лошо. Но някакси той се оглежда и опипва повече отколкото оглежда и опипва мен. Носи ме насам натам, не се уморява лесно и е потресаващо самовлюбен. Освен това е с по-съвършена кожа от моята. Той скъса с мен. По инфантилен начин. Може би му крадях от времето за тренировки. Или просто не ставам. Who knows.
8. ХХХ
Излизам към 19ч. доста отегчена от нас. Полугладна (като ми е тъжно не ям). Напивам се като пич за около 2 часа и въобще не помня какво съм правила в останалите 6, но беше забавно. Имам торта по дънките. Но това го установявам на другия ден по обед - тогава се събуждам (за жалост), пия вода (бля) и се виждам таг-ната във фейсбук от най-добрата ми приятелка (благодаря ти, Мила!)- омотана в ръцете на някакъв симпатичен младеж с размазана физиономия (снимките са размазани). И черният ми дроб. Твърде много скоби, твърде много неизвестни.
Не ми се пише повече. От едно изпълнено с идеали дете, с блестяща косичка и бели крачета, с наивни очи и готовност да обичам - се превърнах в какичка с тенденция за леличка: (уж) коравосърдечна, аемоционална, цинична, студена, нещастна и тенекиена. Чакаме сега следваща звезда - някой романтик например. Отдавна не съм повръщала след напиване с вино :)))
сряда, 28 юли 2010 г.
Марс
Не съм спала 54 часа :)
Цък цък :)
Като под вода е - трудно придвижване и приглушен шум...
Или като в небето - бързо преминаващи реактивни самолети.
До довечера има още толкова време, сигурно и до марс ще отида, да видя местните Богове (Бъроуз, здрасти ;) ).
Колко интересно можело да стане ей така, за няколко дни. Буквално.
Цък цък :)
Като под вода е - трудно придвижване и приглушен шум...
Или като в небето - бързо преминаващи реактивни самолети.
До довечера има още толкова време, сигурно и до марс ще отида, да видя местните Богове (Бъроуз, здрасти ;) ).
Колко интересно можело да стане ей така, за няколко дни. Буквално.
вторник, 20 юли 2010 г.
crossing skies
Sharing is everything
Изгрев
Съвършено тяло, съвършено лице
Съвършени детайли
Приказна, мека, вълшебна душевност
Пътешествие с лодка
Планински въздух
Лято
Аромат
Свобода
Творчество
Залез
Ако не ги споделиш, това са само думи. Като самотата. Мога да отида в който си бар си поискам и да ме облепят с усмивки, с целувки. Да ме искат и да ме имат. И няма да съм самотна: ще имам кожа, очи. Ще имам оценка на качествата, било то и само на очевадните такива. Ще имам някаква експресия и смисъл - бил той и пиянски. Човешко е.
Но не ходя. Мечтая си за теб. Лятото не ме интересува без теб. Въздуха, залезите, лодките, боровете, водата, птиците, чантите за пикник, морския тен - знам, че са там някъде, но не ги искам без теб. Знам, че остарявам. Знам, че е безсмислено. Знам, че губя всичко. Но няма да излезна. Не искам оценка в бар. Не искам оценка на улицата. Не искам оценка от групата непознати индивиди, които са просто съвкупност от протеини и други молекули. Не искам да търся и да ме търсят.
Съвършенството да си гледа работата. Искам теб. Животът ми е любовна балада. Вкъщи, далеч от света. Далеч от признанията и възхитата. Далеч от какъвто и да е реално обезпечен смисъл.
Животът ми е романтика - несподелена.
Изгрев
Съвършено тяло, съвършено лице
Съвършени детайли
Приказна, мека, вълшебна душевност
Пътешествие с лодка
Планински въздух
Лято
Аромат
Свобода
Творчество
Залез
Ако не ги споделиш, това са само думи. Като самотата. Мога да отида в който си бар си поискам и да ме облепят с усмивки, с целувки. Да ме искат и да ме имат. И няма да съм самотна: ще имам кожа, очи. Ще имам оценка на качествата, било то и само на очевадните такива. Ще имам някаква експресия и смисъл - бил той и пиянски. Човешко е.
Но не ходя. Мечтая си за теб. Лятото не ме интересува без теб. Въздуха, залезите, лодките, боровете, водата, птиците, чантите за пикник, морския тен - знам, че са там някъде, но не ги искам без теб. Знам, че остарявам. Знам, че е безсмислено. Знам, че губя всичко. Но няма да излезна. Не искам оценка в бар. Не искам оценка на улицата. Не искам оценка от групата непознати индивиди, които са просто съвкупност от протеини и други молекули. Не искам да търся и да ме търсят.
Съвършенството да си гледа работата. Искам теб. Животът ми е любовна балада. Вкъщи, далеч от света. Далеч от признанията и възхитата. Далеч от какъвто и да е реално обезпечен смисъл.
Животът ми е романтика - несподелена.
петък, 16 юли 2010 г.
Скучно разказче
Легнах си в 20:40 и станах в 3:12
Всички спят, или поне така изглежда на пръв поглед. Някой от горния етаж (пиян студент, примерно) мучи.
Правя си тостер и кафе, сядам в леглото и тихичко пускам музика. Хубавичко оплесквам всичко в трохи, но аз така или иначе съм си едно еволюирало прасе. Разливам кафето - добре, че беше на дъното. Утре ще пера. Тоест след няколко часа, когато светът официално се събуди. Сега съм извън системата, сори - а прането е част от системата. Call me later.
Така, какво може да прави човек в 3ч сутринта? Утре не съм на работа, така че - всичко може да прави. Замислям се за един джогинг, но мързелът ми явно също е буден - лягам назад (баш върху петното от кафе) и се разтягам сладичко върху завивките - хубаво е, пробвайте. В работни дни не го правя, какъв пропуск.
Ще ми се над мен да няма таван - а звезди. И дъжд. Дъжд в 3ч би било прекрасно случване. Сигурно ще има някакъв божествен аромат. Дъжд в 3ч... ако го събера в някакво съдче, ще си имам жива вода - като тази от приказките: която лекува всичко, връща живота и пази от лудост.
Явно съм заспала.
В 8ч. се събуждам - вече не е толкова магично. Същото като всеки ден. Светло, разсъбуждащо се. И над мен все така таван. Мога само да се размърдам и - мрънкайки - да ходя да потичам. Даже не мисля дали ме мързи - то е като седмо кафе за деня: вече не значи нищо.
Жива вода, жива вода - само това си мисля смътно - Ще купя съдче за теб и ще те чакам.
Всички спят, или поне така изглежда на пръв поглед. Някой от горния етаж (пиян студент, примерно) мучи.
Правя си тостер и кафе, сядам в леглото и тихичко пускам музика. Хубавичко оплесквам всичко в трохи, но аз така или иначе съм си едно еволюирало прасе. Разливам кафето - добре, че беше на дъното. Утре ще пера. Тоест след няколко часа, когато светът официално се събуди. Сега съм извън системата, сори - а прането е част от системата. Call me later.
Така, какво може да прави човек в 3ч сутринта? Утре не съм на работа, така че - всичко може да прави. Замислям се за един джогинг, но мързелът ми явно също е буден - лягам назад (баш върху петното от кафе) и се разтягам сладичко върху завивките - хубаво е, пробвайте. В работни дни не го правя, какъв пропуск.
Ще ми се над мен да няма таван - а звезди. И дъжд. Дъжд в 3ч би било прекрасно случване. Сигурно ще има някакъв божествен аромат. Дъжд в 3ч... ако го събера в някакво съдче, ще си имам жива вода - като тази от приказките: която лекува всичко, връща живота и пази от лудост.
Явно съм заспала.
В 8ч. се събуждам - вече не е толкова магично. Същото като всеки ден. Светло, разсъбуждащо се. И над мен все така таван. Мога само да се размърдам и - мрънкайки - да ходя да потичам. Даже не мисля дали ме мързи - то е като седмо кафе за деня: вече не значи нищо.
Жива вода, жива вода - само това си мисля смътно - Ще купя съдче за теб и ще те чакам.
сряда, 14 юли 2010 г.
Like me
Like me(!), like me(!), like me(!)
Когато т. нар. обстоятелства са сбъркани, или иначе казано - нищо не е наред - харесвай ме.
Сигурно в някой минал живот или пък в някоя паралелна вселена съм стояла гладна, гола и зъзнеща и съм си мечтала всичко да е наред - тоест да имам къща, хляб и плат да се завия. Комбинацията от трите е била в съзнанието ми перфектното щастие - основата за божествени деяния на бистрия ми ум.
Сега, негладна, разположена в удобна стая и добре облечена - за какво мечтая? Пак за перфектното щастие, ама тоя път си го представям като абстрактно петно свобода.
Свободна и гладна
Сита и закована
Хм.
И все пак няма да се разсърдя, ако ме харесваш. Харесвай ме, искам да преглъщам, щото тая буца расте и пречи. Искам да пътувам, харесвай ме, за Бога!
Харесай ме, Късмет, харесай ме и мен... поне веднъж, като за начало. После пак, и пак. И пак!
Когато т. нар. обстоятелства са сбъркани, или иначе казано - нищо не е наред - харесвай ме.
Сигурно в някой минал живот или пък в някоя паралелна вселена съм стояла гладна, гола и зъзнеща и съм си мечтала всичко да е наред - тоест да имам къща, хляб и плат да се завия. Комбинацията от трите е била в съзнанието ми перфектното щастие - основата за божествени деяния на бистрия ми ум.
Сега, негладна, разположена в удобна стая и добре облечена - за какво мечтая? Пак за перфектното щастие, ама тоя път си го представям като абстрактно петно свобода.
Свободна и гладна
Сита и закована
Хм.
И все пак няма да се разсърдя, ако ме харесваш. Харесвай ме, искам да преглъщам, щото тая буца расте и пречи. Искам да пътувам, харесвай ме, за Бога!
Харесай ме, Късмет, харесай ме и мен... поне веднъж, като за начало. После пак, и пак. И пак!
Абонамент за:
Публикации (Atom)